AI-проект, който засяда в IT, обикновено не е технически проблем. Това е проект, който никога не е получил собственик извън IT. IT изгражда модел, конвейер, интеграция — и чака някой да каже кой труд сега ще протича по друг начин. Ако такъв човек няма, или той няма мандат за това, проектът остава там, където е бил изграден.
В части на всяка компания трудът вече се пренасочва. Не като обявление, а като практика: част от работата система може да извършва самостоятелно, част система може да извършва, докато човек одобрява или отхвърля резултата с обосновка, а част остава човешка работа, защото преценката, отговорността или контактът с клиент там не могат да бъдат отделени от нея. Това триделно разграничение минава през почти всеки процес — не по отдели, а по задачи.
Разликата между компания, където това работи, и компания, където проектът засяда в IT, рядко е в технологията. Тя е в това, кой е определил кои задачи попадат в коя категория, и кой е упълномощен да каже: този труд се пренасочва, а този остава както е. Без това определяне IT изгражда нещо, което никой не се осмелява да пусне в производство, защото никой не е взел решението, което това изисква.
AI-проект, който засяда в IT, обикновено му липсва едно от три неща:
Амбиция, която надхвърля пилотния проект. Ако въпросът „можем ли да изградим това“ е отговорен, но въпросът „кой труд се променя структурно вследствие на това“ не е, няма нищо, което да се разшири. Каква амбиция е по-добре да отложите с една година разглежда разликата между амбиция, която е постижима сега, и амбиция, която първо изисква нещо друго.
Отговор на въпроса какво система може и какво не може да решава без надзор. Този отговор не се намира при IT, а при отдела, който извършва работата, и при отдела по съответствие. Какво правите, когато амбицията е постижима, но съответствието не е описва какво се случва, когато технологията е готова, преди рамките да са готови.
Право на решение извън IT. Някой в линията на управление — не в архитектурата — трябва да може да каже, че задача се пренасочва и че освободеният капацитет се използва някъде другаде. Докато това решение остава при IT, там остава и проектът, защото IT няма този мандат и не би трябвало да го има.
Проверка на амбицията определя каква е амбицията на четири нива — визията, желаното състояние, конкретната цел и състоянието, което тази цел изисква — и оценява по всяко измерение дали организацията е готова за него. Това не е измерване на това какво технически може система. Това е оценка на това какво организацията все още трябва да уреди, преди трудът действително да се пренасочи: права на решение, надзор, данни, отговорност.
Тази оценка никога не е категорична. Тя е толкова добра, колкото информацията, на която се основава, а тази информация често е непълна в момента, когато ръководството започне с нея. Измерение, което изглежда готово, защото никой не е задал правилния въпрос, не е готово — този резултат в този момент по-скоро казва нещо за това какво все още не е проучено. Обратно, измерение може да изглежда лошо, докато проблемът е малък веднага щом някой получи правомощието да го реши. Проверката подрежда къде се намира организацията; тя не замества проучването на самите задачи.
Основният въпрос — кой труд в тази компания наистина може да бъде поет от AI, частично или напълно — се отговаря с работната проверка на FTE TO AI по задача, а не по отдел или длъжност. Това разграничение е необходимо, защото проект, който се оценява на ниво длъжност, винаги засяда в IT: длъжностите не се променят, задачите — да.
Отделен AI-проект, който засяда, обикновено е симптом. Често няма непрекъсната картина на как осемте измерения на готовност се развиват във времето, и същото измерение остава година след година тясното място, без някой да го посочи — вижте какво правите с измерение, което вече години стои на едно място. Амбиция, която на хартия изглежда малка, често изисква способности, които стават видими само когато някой ги постави редом с осемте измерения; този превод стои в основата на какви способности се нуждае моята организация за тази амбиция. А проект не засяда в IT, ако ръководството вече е в разногласие относно значението на амбицията — за това разглежда как да обединя ръководството си.
За кадрови решения, произтичащи от такъв процес, винаги важат съответните законови изисквания; проверка на амбиция и готовност не е обосновка за тях и не е предназначена да бъде такава.
Безплатната проверка на готовността се състои от осем кратки въпроса, по един за всяко измерение, и дава първоначална представа за това къде организацията е напреднала най-много и къде — не. Тя не е присъда и не е крайна точка, а начална точка за провеждане на разговора извън IT, преди отново да се изгради проект, който никой не чака. Пълната проверка на амбицията, с четирите нива и петте confidence gates, е в процес на изграждане.
Vertel wat u wilt bereiken, dan kijken we samen wat daarvoor moet staan.
Answers come from this site’s knowledge base. Not tailored advice, and not a scan of your company.